Драгоманско блато

Драгоманско блато

Какъв е проблемът?

На 22 януари 2020 г. пожар унищожи 80% от растителността в Драгоманското блато и посетителската инфраструктура. Макар че Драгоманското блато е разпознато като природно богатство на световно и европейско ниво, българската държава не желае да поеме своята отговорност. От 2008 г. 10 министри на околната среда и водите отказват да издадат заповед за защитена територия, с която да определят режими за управление на влажната зона. Документите не осигуряват реална защита, но са инструмент, с който да се създадат ясни правила:

  • какво е разрешено и забранено в района;
  • кой е отговорен за контрола и управлението на територията;
  • кои са приоритети за управление.

Защитеният статут създава предпоставки за търсене на финансиране за природоопазващи, образователни и туристически дейности и икономическо развитие на един беден район.

Законов статут

През 2011 г. Драгоманското заедно с Алдомировското блато и влажните ливади около тях са обявени за влажна зона от световно значение по международната Рамсарска конвенция. Влажната зона е обявена за НАТУРА 2000 защитена зона по Директивата за птиците, за което Министърът на околната среда и водите издава заповед през 2008 г.

През 2008 г. междуведомствена комисия одобрява предложението за обявяване на защитена местност „Драгоманско блато“ по Закона за защитените територии, предложена от СДП БАЛКАНИ и община Драгоман. Оттогава до днес Министърът на околната среда и водите НЕ Е ОБЯВИЛ защитената територия.

Заповед за Натура 2000 защитена зона по Директивата за местообитанията също НЕ Е ИЗДАДЕНА. Поради липсата на заповеди за обявяване за защитените зони от НАТУРА 2000 за опазване на местообитанията България е в наказателна процедура от Европейската комисия

Гражданска реакция

Община Драгоман, СДП БАЛКАНИ и Коалиция „За да остане природа в България“ настояват районът да бъде защитен, а държавата да подкрепи усилията за развитие на туризма и природоопазването в района. Механизмите за справяне с пожарите в природата е налагането на по-строги режими, образование на обществеността и привличане на туристи към обекти, предмет на опазване, а така също и създаване на капацитет в рамките на институциите отговорни за опазване на природното богатство на България МОСВ и МЗХГ. Рамсарско място и зона от НАТУРА 2000 без конкретни режими, управление и охрана не могат да осигурят дългосрочно опазване на природата. 

От януари досега СДП БАЛКАНИ и неправителствени организации проведоха срещи с Община Драгоман за обсъждане на мерките за защита и опазване на местообитанието. РИОСВ София организира среща между всички заинтересовани страни, на която МОСВ отказва да поеме отговорност за влажната зона чрез механизмите на Закона за защитените територии. Анализ показа, че отказът да се обявяват нови защитени територии е дългосрочната политика на МОСВ в последните 10 години.

В края на юни 2020 г. започна конкурс „Застъпници за природата“ за граждански предложения за нови защитени територии вековни дървета. Целта на конкурса е да се насърчи промяна на политиката на МОСВ в областта на управление на защитените територии и насърчаване на гражданското участие. Постъпиха 19 предложения от цялата страна, 8 от които ще бъдат подпомогнати от експертите на Застъпници за природата при подготовката и подаването им.

На 4 октомври 2020 заедно с магазини Стената и Община Драгоман се проведе доброволческа акция за разчистване на изгорелия материал и събиране на боклуци в района.

Как да се включиш?

Популяризирай получените предложения в конкурс „Застъпници за природата“ и подкрепи местните хора. Ако искаш да се свържеш с тях, пиши ни на priroda@parks.bg

Купи си специална кърпа за глава BUFF, с която ще подкрепиш възстановяването на посетителската инфраструктура в Драгоманското блато.

За Драгоманското блато

Драгоманското блато е най-голямата естествена карстова влажна зона в страната. Десетки видове водолюбиви птици гнездят в тръстиките, а още повече спират за почивка и храна по време на миграция. Драгоманското блато е най-важното място за гнездене на голямата бяла чапла (Ardea alba) в България. Влажната зона е дом и на критично застрашени от изчезване растения като насекомоядната мехурчеста алдрованда (Aldrovanda vesiculosa).