Министерство на околната среда и водите (МОСВ) отказва по-строга защита на Драгоманското блато след пожара на 22 януари. Това стана ясно на среща, организирана от РИОСВ София, за намиране на решение за дългосрочно опазване на Драгоманското блато и по повод Международния ден на влажните зони. В нея взеха участие представители на Министерство на околната среда и водите, Министерство на туризма, Община Драгоман, Областна администрация на област София, Районната служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Сливница, Държавното горско стопанство “Сливница”, Лесотехническия университет и организации, част от Коалиция „За да остане природа в България“.
По време на срещата Община Драгоман и неправителствените организации настояха за обявяването на защитена територия, която да въведе ясни правила за опазването на блатото и да даде възможност за обезщетяване на собствениците на земи, които периодично или постоянно са залети от вода. Въпреки това МОСВ, в лицето на Директора на Национална служба за защита на природата (НСЗП) Мирослав Калугеров, застана против обявяването на нов статут на защита на Драгоманското блато, тъй като то попада в защитена зона от Натура 2000 и е Рамсарски обект. Според него Министерството няма достатъчно капацитет за поемане на допълнителни отговорности с обявяването на защитена територия в България и осигуряване на охрана на местността.
Това е поредният отказ от страна на Министерство на околната среда и водите да завърши процедурата за обявяване на защитена местност „Драгоманско блато“. Община Драгоман и Сдружение за дива природа БАЛКАНИ подават съвместно предложение за защитена територия през 2005 г., а през 2008 г. междуведомствена комисия го одобрява.
Природозащитните организации напомниха и за задължението на МОСВ да издаде заповед по Закона за биологичното разнообразие за защитената зона от Натура 2000 по Директивата за местообитанията. Отговорът на Директора на НСЗП беше че Министерството работи в друга посока, а именно за промяна в самия Закон. Коалиция “За да остане природа в България” напомня, че приоритет в работата на МОСВ е да спазва българските и европейски закони, а не да ги изменя и че поради липсата на заповеди за обявяване за защитените зони от Натура 2000 за опазване на местообитанията България е в наказателна процедура от Европейската комисия.
По време на срещата Община Драгоман и неправителствените организации настояха за обявяването на защитена територия, която да въведе ясни правила за опазването на блатото и да даде възможност за обезщетяване на собствениците на земи, които периодично или постоянно са залети от вода. Въпреки това МОСВ, в лицето на Директора на Национална служба за защита на природата (НСЗП) Мирослав Калугеров, застана против обявяването на нов статут на защита на Драгоманското блато, тъй като то попада в защитена зона от Натура 2000 и е Рамсарски обект. Според него Министерството няма достатъчно капацитет за поемане на допълнителни отговорности с обявяването на защитена територия в България и осигуряване на охрана на местността.
Това е поредният отказ от страна на Министерство на околната среда и водите да завърши процедурата за обявяване на защитена местност „Драгоманско блато“. Община Драгоман и Сдружение за дива природа БАЛКАНИ подават съвместно предложение за защитена територия през 2005 г., а през 2008 г. междуведомствена комисия го одобрява.
Природозащитните организации напомниха и за задължението на МОСВ да издаде заповед по Закона за биологичното разнообразие за защитената зона от Натура 2000 по Директивата за местообитанията. Отговорът на Директора на НСЗП беше че Министерството работи в друга посока, а именно за промяна в самия Закон. Коалиция “За да остане природа в България” напомня, че приоритет в работата на МОСВ е да спазва българските и европейски закони, а не да ги изменя и че поради липсата на заповеди за обявяване за защитените зони от Натура 2000 за опазване на местообитанията България е в наказателна процедура от Европейската комисия.
Според природозащитниците и местната власт механизмите за справяне с пожарите в природата е налагането на по-строги режими, образование на обществеността и привличане на туристи към обекти, предмет на опазване, а така също и създаване на капацитет в рамките на институциите отговорни за опазване на природното богатство на България МОСВ и МЗХГ. “Единствено по този начин ще се развие чувствителността на хората към биоразнообразието и може да се гради доверие към институциите в България.” коментира Любомир Попйорданов от Българска асоциация алтернативен туризъм.
За да се решат дългосрочно екологичните проблеми в района на Драгоманското блато освен обявяване на защитена територия с действаща охрана е необходимо да се осигури пречиствателно съоръжение за отпадните води от град Драгоман, да се създаде възможност за обезщетяване на собствениците на земи и да се възстанови спешно достъпа до влажната зона за посетители и екологично образование. МОСВ пое ангажимент единствено за продължаване на комуникацията с представителите на местните власти и неправителствените организации за намиране на средства за изграждане на разрушената туристическа инфраструктура в блатото в рамките на ПУДООС (Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда).
Обществеността в България очаква спешни решения за опазване и възстановяване на Драгоманското блато. Необходима е реална защита и полагане на системна грижа за района. Рамсарско място и зона от Натура 2000 без конкретни режими, управление и охрана не могат да осигурят дългосрочно опазване на природата. Приоритетно възстановяването на поне част от мостчетата и пътеките е необходимо да се случи в рамките на следващите 3 месеца, за да се осигури достъп за посетителите на влажната зона.
На 24 април 2020 г. ще се състои деветото издание на състезанието “Байк и Рън за Чепън”, което заедно с дарителската кампания на СДП “Балкани” ще осигури само част от необходимите средства.
В коалицията „За да остане природа в България” членуват Асоциация на парковете в България, Българската асоциация за алтернативен туризъм, Българското дружество за защита на птиците, Българското дружество по фитоценология – 2001, Българска федерация по катерене и алпинизъм, Българска федерация по спелеология, Българската фондация “Биоразнообразие”, Грийнпийс България, Екологично сдружение „За Земята”, Информационния и учебен център по екология, Народно читалище „Бъдеще Сега”, Сдружение “Агролинк”, Сдружение „Байкария”, Сдружение „Белият бряг”, Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ, Сдружение „Природа назаем”, СНЦ “Зелени Балкани”, Сдружение „Природен Фонд”, клуб UNECO към Студентски съвет на СУ „Св. Кл. Охридски”, Софийско гражданско сдружение „Щастливеца”, гражданска група „Да спасим Иракли”, „Граждани за Рила” и WWF Дунавско–Карпатска програма България. Коалицията е подкрепена от още над 50 организации, групи и инициативи.