Кампанията за опазването на Кресненския пролом е най-старата природозащитна кампания в България активна от 1997 г. Местни хора, неправителствени организации, международни активисти повече от 20 години се борят да гарантират опазването на природата, поминъка и безопасността на хората от района на Кресна.

Какъв е проблемът?

През 2017 година българското правителство избира вариант за строителство на магистрала Струма през Кресненския пролом, при който движението от София в посока към Кулата минава през съществуващия път. Другото платно (от Кулата към София) ще бъде изградено по ново трасе с виадукти и тунели през ниските дялове на Пирин (на надморска височина от 500 метра).

Това води до следните проблеми:

• Лишаване на местните хора от локален път и безопасен достъп до селата, земеделските земи и областния град.
• Увеличаване на катастрофите и смъртността в опасния участък.
• Унищожаване на земеделски земи (оттук произхожда виненият сорт Керацуда), на местния крайпътен поминък, на рафтинга по река Струма.
• Невъзможност да се развива природосъобразен и приключенски туризъм.
• Унищожаване на природата в уникалния биологичен коридор по река Струма заради строителните дейности и увреждането на животните и техните популации, загиващи върху пътя.

Нарушения

Кресненският пролом попада в границите на две защитени зони от мрежата НАТУРА 2000, а в близост се намират няколко защитени територии. През 2019 г. Европейската комисия отваря две хоризонтални наказателни процедури: за необявяване на НАТУРА 2000 зони и за лоши оценки за съвместимост. Предстои отварянето на още една процедура за липса на опазване на НАТУРА 2000.

Строителството на магистрала „Струма“ през Кресненския пролом е в нарушение и на Европейската директива за пътна безопасност, която изисква в най-ранен етап на решение да се оценяват откъм пътна безопасност всички алтернативи и да се избере най-безопасната. В момента тече проучване за отваряне на наказателна процедура и по това нарушение.

Различните позиции

През 1997 неправителствени природозащитни организации започват кампания, с която настояват магистралата да минава извън Кресненския пролом, а местният път да се запази като локален. Основава се Коалиция за спасяване на Кресненския пролом.

2007 г. местни жители от Кресна формират инициативен комитет, който иска от правителството магистралата да се построи чрез пълен тунел на запад от град Кресна. Гражданският комитетът се противопоставя на идеята за източен обход, предложен преди години от НПО, и подкрепят искането трасето на сегашния път да служи единствено за локален път и в околностите да се опазва природата.

През 2008 г. правителството официално одобрява предложението на местните хора за пълен тунел, като излиза с официално решение по ОВОС. Благодарение на това решение през 2011 г. Европейската комисия одобрява финансирането на магистралата с европейски фондове.

Икономическият интерес на строителните фирми

Сложният проект за изграждане на тунела и изискваните високи финансови гаранции възпрепятстват самостоятелното участие на българските пътностроителни фирми в търговете за обществените поръчки. Това води до публична кампания на Строителната камара срещу решението по ОВОС. През 2017 г. отговорните институции излизат с ново решение по ОВОС, предвиждащо отново магистралата да минава по сегашния път – в едната си посока, а в другата да използва източния обход.

Това решение влиза в пряко противоречие с НАТУРА 2000, препоръката на Бернската конвенция от 2002 и условията при които България е получила европейско финансиране за магистралата.

Подробна информация за случая има в това видео:

Гражданска реакция

От 1997 г. досега местните жители и природозащитните организации внасят стотици писма, сигнали, жалби и становища до българското правителство, Европейската комисия и парламент. Със случая се ангажира постоянният комитет на Бернската конвенция за опазване на биоразнообразието и местообитанията към Съвета на Европа. Организират се местни, национални и международни подписки, граждански акции и протести.

Въпреки натиска върху местните хора да приемат избрания от правителството вариант, местният инициативен комитет категорично изисква изграждане на магистралата извън дефилето. Инициативата е подкрепена от общинския съвет на община Кресна.

Отговор на институциите

В отговор на гражданските искания г-н Тимерманс, съпредседател на Европейската комисия отговори официално на местните жители и посочи, че ЕК вече е започнала две наказателни процедури, включващи Кресна. В писмото си той допълва, че няма да допусне погазване на европейските закони, но обръща внимание, че отговорността за това е на България. Единствено правителството на България не обръща никакво внимание на тази инициатива и я подминава сякаш не съществува – даже не регистрира нейното съществуване.

Защо Кресненски пролом е толкова ценен?

Кресненският пролом се намира в югозападна България. В пролома минава рязка граница между континенталния и средиземноморския климат, поради което на тази малка територия се концентрират повече видове растения и животни отколкото където и да било другаде в България.

Проломът се е оформил от врязването на река Струма между Пирин и Малашевската планина, където реката е изваяла красив каньон, дълъг 18 км.

Общо 3199 вида, принадлежащи към 355 семейства, 75 разреда, 16 класа и 5 типа са известни за Кресна (Hubenov 2012), като това представлява 10,5% от видовото разнообразие за страната.

Проломът е като гърло на бутилка – и точно това тясно място е биологичен коридор с ключово значение за миграциите на видовете. В него на малка територия е съсредоточено огромно разнообразие от видове, които живеят в долината и ежедневно мигрират към реката и обратно. За местните животни построяването на магистралата през пролома ще е същото като, ако някои реши да построи скоростен път през вашия дом, например между банята и всекидневната. Без да имате избор, ще ви се налага да пресичате пътя всеки ден.

Как да се включиш?